Областна администрация Смолян

Първите следи от човешко присъствие в Средните Родопи датират от периода на късния палеолит (от около 45000 до около 10 000 г. пр. Хр.). По това време е експлоатирано кремъчното находище в м. Чучура, близо до с. Борино. Там първите обитатели на района са добивали суровина за изработка на кремъчни сечива и оръжия. Трайно заселване е установено във финала на каменно-медната епоха (от около 4350 г. пр. хр.). Част от проучените до момента праисторически обиталища от Средните Родопи са регистрирани в пещери (Ягодинска, Харамийска дупка, проходната пещера до с. Кошница и др.). Известни са и няколко открити селища, разположени върху възвишения, предлагащи естествена защита (Долна Дрянка, Босилково, Беденска крепост и крепостта до с. Кошница). Някои от пещерните обиталища съществуват и през Преходния период, и Ранната бронзова епоха.

През бронзовата епоха (3600-1200 г. пр. Хр.) носителите на технологията за производство на бронзови сечива постепенно налагат своя начин на живот. Археологически проучвания показват унаследяване на „светите места” и кулминация в тяхното използване през късната бронзова епоха (ХVІ-ХІ в. пр.Хр.). Продължава използването и на някои пещери като временни обиталища.

С откриването на желязото като суровина и използването му за производство на нови по-здрави оръдия и оръжия, започва нова епоха – желязната (ХІ-І в пр. Хр.). Нейната ранна фаза (ХІ-ІХ в. пр.Хр.) е характерна с големи миграционни движения. Светилищата на носителите на бронзовата култура, са превзети от сродни на тях тракийски племена. Тези места вече биват укрепени с каменни стени (тракийските крепости до с. Страшимир и с. Гела).

През късножелязната епоха (V-І в. пр. Хр.) и през трако-римския период (І-IV в.) тракийските племена, населяващи Родопите, постепенно променят начина си на живот. Временните селища стават постоянни, особено след завладяването на Родопите от Римската империя. Държавата започва изграждането на първите пътища с каменни настилки, които следват старите тракийски трасета. Така е осъществена връзката между двете главни пъти артерии на империята – Via Diagonalis и Via Egnatia.

В началото на IV в., при управлението на император Константин Велики, започва процеса на християнизация на Родопите, като част от политиката на Източната Римска империя. Успоредно с това започва и строителство на базилики и манастири. Сред най-впечатляващите от тях са базиликите, проучени до гр. Смолян и до селата Гела и Барутин.

След окончателното разделяне на Римската империя (395 г.), Родопската област попада в рамките на Византия. Притисната от нашествията на авари и славяни, в края на V и през първата половина на VІ в., империята предприема мащабно строителство и ремонт на крепости на целия Балкански полуостров. В Средните Родопи, по трасетата на главните пътища, за кратко време са изградени множество крепости, обслужвани от военен контингент и предоставящи при необходимост временно убежище на околното цивилно население. Въпреки усилията на империята, голяма част от крепостите са превзети и разрушени от славяните, които през втората половина на VІ – началото на VІІ в. трайно усядат на юг от р. Дунав. Част от крепостите са възстановени с връщането на планината в пределите на Византийската империя (ХІ-ХІІ в.) (Беденска, Смолянска, Момчилова и крепостта при с. Кошница).

Съдбата на среднородопските средновековни укрепления е различна. Част от тях доживяват до османското нашествие през втората половина на ХІV век (Момчилова и Беденска), други са опожарени или изоставени по време на българо-латинските и българо-никейските войни от първата половина и средата на ХІІІ в. (Девинската, Смолянската и крепостта до с. Кошница).

Родопската област става едно от най-ранните огнища на политически сепаратизъм, пламнали в българските земи още в края на ХІІ – началото на ХІІІ век. Изворите регистрират трима самостоятелни владетели на Родопите – Иванко, кипърецът Йоан Спиридонаки и деспот Алексий Слав. В периода 1343-1345 г. част от Родопите и Беломорието са под властта на българинът Момчил.

По всяка вероятност Средните Родопи падат под османска власт при походите на султан Мурад през първата половина на 60-те години на ХІV в. Периодът на петвековно владичество оказва негативно влияние върху местното население. Подложени на разрушение са крепости, манастири, църкви и други културно-исторически паметници. Осъществява се политика на дискриминация и асимилация на българското население.

През 1519 г. със султански ферман Средните Родопи са предоставени на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което районът е известен като вакъф Ахъчелеби. Най-ранният документ за Ахъчелебийска кааза е от 1604 г. – отнася се за събиране на нузула – данък върху овцете и някои наеми.

През годините на Възраждането (първата половина на XIX в.) стопанското развитие на Средните Родопи е свързано с Беломорието. Районът се обособява като един от най-големите центрове на скотовъдството в Османската империя. То изиграва решаваща роля за развитието на абаджийството, терзийството, бакърджийството, дюлгерството и др. Това води и до развитието на търговията. Оформят се нови социални сили, които се стремят към просвета и образование. През 1834 г. са построени първите църкви – в Широка лъка, Павелско, Чепеларе, Чокманово и Златоград. Възникват и първите килийни училища в Устово, Горно Райково, Широка лъка, Златоград и др.

Придобитите знания за славното минало изпълват населението на планината с чувство на национална гордост и то взема участие в борбите за Освобождение. В съдбовните дни на Руско-турската война, сред хилядите имена на български опълченци са и неколцина родопчани от Смолянско – Киряк Иван Кехайов от с. Соколовци, Вълчо Тодоров Гайдаров от с. Момчиловци, Стою Кузманов Бобутанов, Иван Георгиев-Комитата и Никола Даньков от Райково, Иван Георгиев Топчев и Иван Тодоров от с. Павелско и др. За съжаление, след приключването на войната, съгласно Берлинския договор, в автономната област Източна Румелия попада само района на Рупчоса – Хвойна, Чепеларе, Павелско, както и Широколъшко. От Средните Родопи, подвластни на султана остават Ахъчелебийско (Смолянско), Даръдеренско (Златоградско), Дьовленско (Девинско) и Доспатско. В този драматичен за Родопите период се откроява личността на капитан Петко войвода, който със своята дружина се бори против решенията на Берлинския договор и защитава местното население от башибозука.

Родопската област е освободена в хода на военните действия през Балканската война (1912-1913 г.). В района действа Родопският отряд с командир генерал-майор Стилиян Ковачев. Решителните боеве за освобождението на Родопите се водят от 19 до 21 октомври 1912 г. на вр. Кавгаджик (сега Средногорец) срещу превъзхождащия по численост корпус на Явер паша. На този връх българските воини от 21-ви пехотен Средногорски полк, под командването на полковник Владимир Серафимов, подкрепени от местното население, водят победоносната битка, донесла дълго чаканата свобода за Родопите. Бойният им подвиг влиза в историята като „Родопската Шипка“. Връх Кавгаджик е преименуван на Средногорец, а близкото село Аламидере на Полковник Серафимово.

След Балканската война днешната Смолянска област (без Девинско) е в пределите на Гюмюрджински окръг. През 1920 г. е създаден Пашмаклийски (Смолянски) окръг, в състава на който влизат Пашмаклийска, Даръдеренска (Златоградска) и Дьовленска (Девинска) околии, а родопските селища Чепеларе, Широка лъка, Хвойна, Стойките, Богутево и др. влизат в границите на Станимашка (Асеновградска) околия. През 1934 г. Пашмаклийски окръг влиза в състава на Пловдивска област. През същата година градовете Пашмакли, Даръ-дере и Дьовлен са преименувани на Смолян, Златоград и Девин. През 1959 г. се създава Смолянски окръг с административен център обединеният през 1960 г. гр. Смолян (образуван от сливането на градовете Смолян и Устово, и с. Райково). През 1973 г. е приет градоустройственият план на гр. Смолян и е направена първата копка на Новия център в местността Поляне. За първи път у нас започва осъществяването на цялостно проектиране и изграждане в кратки срокове на административни, стопански, културни сгради и жилищни комплекси. Строителството е извършено за 10 години.

През 1987 г. Смолянско влиза в състава на Пловдивска област. С новата административно-териториална уредба през 1999 г. се създава сегашната Смолянска област. В граници ѝ са включени десет общини: Смолян, Баните, Борино, Девин, Доспат, Златоград, Мадан, Неделино, Рудозем и Чепеларе.

След Освобождението Родопската област се включват в общото икономическо развитие на страната. През 1922-1928 г. важен отрасъл в стопанство в планината става тютюнопроизводството. През 1923 г. е основана една от най-мощните тютюневи кооперации в региона – Районна тютюнева кооперация „Български джебел“ (с. Райково). През 30-те години на ХХ век за икономическото развитие на среднородопския регион главно значение имат дърводобивът и дървопреработването. Наред с функционирането на малки дъскорезници, през 1928 г. е построена и първата моторна дъскорезница в държавната гора „Герзовица“. В годините на НРБългария Смолянският регион прави сериозни стъпки в икономическото си развитие. Намалява делът на аграрната продукция за сметка на промишлеността. Голямо значение има рудодобивът. Предприятието „ГОРУБСО" (учредено през 1950 г., а от 1959 г. със седалище гр. Мадан) се превръща в едно от най-големите за добив на оловно-цинкови концентрати в световен мащаб. Развиват се текстилната, хранително-вкусовата, машиностроителната и металообработваща промишленост, химическата и каучуковата индустрия.

В съответствие на административната, социално-икономическата и географската структура на областта е създадена широка училищна мрежа от професионални и общообразователни училища. На територията на област Смолян функционират филиали на две висши учебни заведения (на ПУ “П. Хилендарски” и ВСУ „Черноризец Храбър“), ситуирани в гр. Смолян. Водещи културни институции в областта са Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян, Художествена галерия – Смолян, Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”, Регионална библиотека „Николай Вранчев“ и Планетариумът с астрономическа обсерватория – Смолян.

За популяризиране на историческото минало на Смолянския край през 70-80-те години на ХХ в. започва изграждането на музейна мрежа. Днес на територията на областта работят три музея – Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян, Музей по минно дело и рудодобив – Мадан, Музей на родопския карст – Чепеларе, седем официално регистрирани обществени колекции и две мемориални къщи-музеи – „Ласло Наги“ – Смолян и „ Проф. д-р Константин Чилов“ – Славейно. Важен обществен културен център в област Смолян са читалищата. Те съхраняват, популяризират и предават ценностите на нематериалното културно наследство на Родопите. На територията на област Смолян в регистъра на Министерство на културата има вписани 98 читалища.

Автори: Маргарита Люнчева, Дамян Дамянов, Николай Бояджиев, Димитрия Кабакова, Цвета Колева (уредници в РИМ „Стою Шишков“ – гр. Смолян)

Археологически паметници на територията на област Смолян

Раннохристиянска базилика и некропол при с. Барутин

Археологическият обект се намира югозападно от с. Барутин, общ. Доспат, на левия бряг на р. Доспат. Проучванията, разкриват комплекс, състоящ се от постройка с пещ за обработка на метал (ІІІ-ІV в.), тракийско култово място (ІІІ-ІV в.), раннохристиянска базилика (ІV-VІ в.), късноантичен и средновековен некропол (ІV-VІ в. и ХІ-ХVІІ в.).

Храмът е построен около средата на ІV в. и функционира до средата на VІ в. Представлява псевдобазилика от елинистически тип. На запад има двор, а южно от храма – допълнително пристроена сграда.

В близост до базиликата е разкрит некропол, в който са проучени 90 гробни съоръжения. Откритият в тях гробен инвентар и регистрираните погребални практики свидетелстват за два периода на функциониране на некропола. Първият обхваща времето от ІІІ в. до VІ в., а вторият – от Х в. до ХVІІ в. включително.

Археологическият комплекс до с. Барутин не е социализиран.

Археологически комплекс до с. Борино

Археологическият комплекс се намира източно от с. Борино, общ. Борино. Включва късноантична сграда – пътна станция, върху чиито руини през Средновековието се развива некропол.

Пътната станция е разположена край един от античните трансродопски пътища, свързващи Вътрешна Тракия с Егейското крайбрежие. Представлява сграда с правоъгълен план и площ 200 кв. м. Стените ѝ са изградени от камък и тухли, споени с хоросан, и са с дебелина 1 м. Приземният етаж е имал три помещения – приемна (гостна) с площ 56 кв. м, кухня и склад (всяко с площ 37 кв. м). Солидният градеж на сградата предполага наличието на втори етаж, където вероятно са се намирали стаите за нощувка. Пътната станция е функционирала в периода V-VІ в. До момента тя е единствената проучена пътна станция (мансия) в Средните Родопи.

В периода VІІІ -ХІV в. и ХVІІ-ХІХ в. мястото е използвано като гробище (некропол). От него са проучени 118 гроба.

Останките от пътната станция са консервирани и обектът може да бъде посетен целогодишно.

Девинска крепост

Девинската крепост се намира на 5 км западно от гр. Девин, на левия бряг на Девинска река. Разположена е върху скалисто възвишение като дължината на заграденото пространство е около 120 м, а ширината варира от 10 м до 30 м. Археологическите проучвания на крепостта разкриват източната и част от западната крепостни стени. Запазената им височина достига до около 3 м, а дебелината им е 1,20-1,40 м. Изградени са с двулицева каменна зидария от обработен местен риолитен камък, споен с бял хоросан. В рамките на укрепената площ са разкрити и основите на две, вероятно жилищни, сгради и параклис.

Откритите материали свидетелстват за два етапа на съществуването на крепостта: първият е от края на V в. до края на VІ в., а вторият през ХІ-ХІІ в. Девинската крепост е една от многото, построени по заповед на император Юстиниан І с цел защита от нахлуванията на славянските племена. Крепостта е използвана основно като укрепено убежище от населението, обитаващо разпръснатите неголеми селища в околността.

Девинската крепост е част от маршрута на екопътека „Струилица“.

Беденска крепост

Беденската крепост се намира на Сухия връх, северно от с. Беден, общ Девин. Археологическите проучвания на мястото показват, че върхът е обитаван още през късната каменно-медна, бронзовата и желязната епохи. Защитеният с крепостни стени терен е с площ 300 кв. м. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан. Дебелината им е 1,30 м, а запазената им височина достига до 70 см.

Укреплението е изградено през VI в. от Византийската империя като военна крепост. Обслужвана е от малък гарнизон, който е осъществявал и поддържал комуникацията по един от трансродопските пътища. През VII в. крепостта е изоставена и не функционира до края на X в. След завладяването на българските земи от Византийската империя (1018 г.), тя отново е възобновена. Последният период от функционирането на Беденската крепост е от средата на ХІІІ в. до края на ХІV в. Смята се, че тя е споменатата крепост „Бядьнъ“, която цар Иван Александър (1331-1371) получава от императрица Ана Савойска в замяна на помощта му срещу Йоан VI Кантакузин.

Последен владетел и защитник на крепостта е легендарният Гордю войвода, който ръководи отбраната на укреплението по време на настъплението на османците.

Беденската крепост не е социализирана, до мястото може да се стигне по горска пътека.

Ягодинска пещера

Ягодинската пещера е разположена на десния бряг на Буйновска река на около 3 км югозападно от с. Ягодина, общ. Борино. Представлява сложна, многоетажна система от галерии с обща дължина 8,5 км.

Археологическите проучвания на мястото установяват, че най-горният етаж от пещерата е обитаван в края на каменно медната и прехода към ранната бронзова епохи (края на V – началото на IV хил. пр. Хр.). Открити са множество предмети от бита, няколко огнища, ръчни каменни мелници, както и пещ за еднократно изпичане на съдове. В Ягодинската пещера за пръв път са открити керамични съдове с украса от графит и минерални бои (жълта и червена), която е специфична за финала на каменно-медната епоха в Средните Родопи.

В преддверието на пещерата са открити и единични материали от късната бронзова епоха, желязната епоха, Античността и Средновековието, което свидетелства за краткотрайното ѝ обитаване и през по-късни периоди.

Ягодинската пещера е социализирана и може да бъде посетена целогодишно.

Пещера Харамийска дупка

Пещерата се намира на около 1 км североизточно от с. Триград, общ. Девин. Тя е двуетажна, пропастна, с обща дължина на галериите 510 м. Влажността е много висока, като на места почти целогодишно се задържа лед. Входът на пещерата е труднодостъпен – разположен е на височина около 20 м върху скален откос в Триградското ждрело.

Данни за обитаване на пещерата Харамийска дупка има само за горния етаж. Археологическите проучвания разкриват материали от финала на каменно-медната епоха, преходът към и началото на ранната бронзова епоха (началото и първата половина на IV хил. пр. Хр.). Сред най-впечатляващите находки са две медни ками и сребърна халка.

До входа на Харамийската дупка се стига след 20 метра вертикално изкачване с помощта на водач и алпийска екипировка, а до голямата зала вътре се слиза след 43-метрово спускане с въже надолу.

Ранновизантийската базилика в с. Гела

Ранновизантийската базилика е разположена в м. Манастира, непосредствено югозападно от сегашната църква „Св. Троица“ на с. Гела, общ. Смолян.

Базиликата е построена в началото на V в. и функционира до втората половина на VІ в. Изградена е със смесена зидария от тухли и камък, споени с хоросан. Представлява трикорабна базилика с напречен кораб (трансепт) в източната част. Дължината ѝ е 30 м, а ширината, без допълнителните пристройки, близо 15 м. Входовете на храма са юг– един към притвора и един в югоизточния ъгъл, влизащ директно в наоса. До североизточния ъгъл на храма е пристроено помещение (по всяка вероятност параклис) с размери около 6 х 2,50 м. Подът му е настлан с различни по размери големи правоъгълни и квадратни керамични плочи. На запад от параклиса е разкрито още едно помещение, разположено северно от църквата. То е осветявано от поне три стъклени прозореца.

Останките от базиликата в с. Гела са консервирани и социализирани, и може да бъдат посетени целогодишно.

Крепост в м. Градището – с. Гела

Крепостта Градище е разположена на около 3,5 км югозападно от с. Гела, общ. Смолян. Укрепителното съоръжение е заемало площ от около 3 дка. Установени са два периода на съществуването ù. Първото крепостно съоръжение е заемало най-горната, сравнително равна част от билото и е изградено през ХІ-ІХ в. пр. Хр. Вторият етап от съществуването на крепостта е през VІІІ-VІ в. пр. Хр. и е свързан с изграждането на нова външна стена. Дължината ù е била около 120 м, сега е запазена на височина до 3 м, а ширината ù е 3,50 м. Крепостната стена е издигната чрез суха каменна зидария. Над нея, във височина е имало палисада, край чиято вътрешна страна е оформена каменна „бойна пътека”, широка около 1 м.

Тракийската крепост при с. Гела е поддържана и използвана за убежище и отбрана по време на военни конфликти до III в. сл. Хр.

Крепост Градището до с. Гела е частично консервирана и може да бъде посетена целогодишно.

Манастирски комплекс в м. Могилата до гр. Смолян

Комплексът се намира в северната част на гр. Смолян. Разположен е на площ около 1600 кв. м. и се състои от християнски храм, жилищна сграда и обслужващи помещения.

Храмът представлява базилика от елинистически тип с тристенна апсида. Разкритата наблизо жилищна сграда заема площ от около 310 кв. м. Състои се от проходно помещение, кухня, изба, вътрешен двор, стопанска пристройка и две пещи.

Манастирът в м. Могилата до Смолян е функционирал от втората половина на V в. до края на VІ в. Централното местоположение на манастира и липсата на некропол непосредствено до него показват, че мястото е представлявало “свещения център” (Axis Mundi), около който е организирано пространствено съществувалото по това време ранновизантийско селище.

По време на археологическите проучвания на мястото са открити и единични предмети, датиращи от края на каменно-медната епоха (края на V – началото на IV хил. пр. Хр.), които свидетелстват за ранното заселване на района около гр. Смолян.

Археологическият комплекс в м. Могилата до гр. Смолян не е социализиран.

Смолянската крепост

Крепостта се намира в м. Турлука, северно от гр. Смолян. Общата ѝ укрепена площ е около 4,5 дка. Има два периода на съществуване: първият е през VІ в., а вторият – ХІ-ХІІІ в.

Смолянската крепост е изградена по времето на византийския император Юстиниан I (527-565). Тя е една от многото, с които владетелят цели създаването на мощна отбранителна система за защита от славянските племена. Първата крепост е изградена от ломени и обработени камъни, споени с бял хоросан. Дебелината на стените ѝ е 1,60 м. Най-добре запазена е южната стена, чиято височина е била поне 7 м. По средата ù се е намирал и главният вход на крепостта. Втори, по-малък вход е имало на северната стена. Край вътрешното лице на южната стена са проучени няколко складови помещения.

През втория период на съществуването си (ХI-XIII в.) крепостта в м. Турлука е от съвсем друг тип. Изградена е със суха зидария, директно върху останките от разрушената византийска крепост. Това показва, че е направена набързо, без предварително планиране. По това време крепостта е служела за убежище, където жителите на близките селища са намирали закрила при опасност.

Останките от Смолянската крепост са консервирани и частично реставрирани, и тя може да бъде посетена целогодишно.

Момчилова крепост

Момчилова крепост е разположена на връх Градището, на 1,5 км югозападно от с. Градът, общ. Смолян. Защитеното пространство е с обща площ около 4 дка. Крепостната стена, с обща дължина 165 м., възпрепятства достъпа по западния, северния и източния склон на върха. От юг възвишението е естествено защитено от отвесни скали. Запазената височина на стените достига до 2,40 м и са с дебелина 1,30 м. Изградени са от ломени камъни, споени с бял хоросан. Входът на крепостта е на северната стена. Тук е имало и кула-порта.

Крепостта има два периода на обитаване – Ранновизантийски (края на V в. и VI в.) и Средновековен (XI-XIV в.). Изграждането ѝ е резултат от мащабната строителна дейност на Византийската империя. Тя представлява военна крепост, която е контролирала движението и съобщенията по главните трансродопски пътища и при необходимост е предоставяла убежище на околното население в случай на военна опасност.

Крепостта е отъждествявана със споменатата през XIV в. в „История” на Йоан VI Кантакузин крепост Подвис, дадена на феодалния владетел Момчил войвода, управлявал района на Средните Родопи и част от Егейското крайбрежие между 1343 г. и 1345 г. Това е и причината сега укреплението да е известно като „Момчилова крепост“.

Момчилова крепост е социализирана и може да бъде посетена целогодишно.

Крепост при с. Кошница

Крепостта се намира на коничен връх, пробит в посока север-юг от галерията на Проходна пещера, до с. Кошница, общ. Смолян. Данни за обитаване на мястото има още от каменно-медната епоха.

Крепостта е изградена през V-VІ в. по времето на византийския император Юстиниан I (527-565). Стените са с двулицева зидарията от предимно необработен местен варовиков камък и бял хоросан. Дебелината им е около 1,80 м. Крепостната стена опасва най-високите части на върха, като в укрепената площ е включена и пещерата. В югозападния ъгъл е проучена правоъгълна наблюдателна кула. Край вътрешното лице на една от крепостните стени са разкрити няколко складови помещения, които показват, че вероятно в крепостта е имало постоянен гарнизон.

В южната част на върха са разкрити църква от V-VI в. и параклис от XI-XIII в. По-ранният храм представлява малка еднокорабна църква с полукръгла апсида. Сравнително дебелият пласт пепел и въглени, регистриран на подовото ниво на сградата, свидетелства, че храмът е унищожен при пожар. Проучванията сочат, че църквата е построена преди крепостните стени, вероятно около втората половина на ІV – началото на V в. Параклисът е синхронен с втория период от функционирането на крепостта (ХІ – началото на ХІІІ в.).

Крепост „Кошница“ е социализирана и може да бъде посетена целогодишно.

Крепост до с. Могилица

Крепостта е разположена 5 км северозападно от с. Могилица, общ. Смолян, на висок скалист връх. Площта на ограденото пространство е около 2 дка. Основите на крепостната стена се проследяват по цялата северна, североизточна и северозападна страни. Дебелината ѝ е 1,70 м и е изградена с двулицева зидария от първично обработени камъни, споени с бял хоросан.

Проучванията на мястото показват, че крепостта е функционирала в периода V-VI в. Част от находките предполагат наличието на малък постоянен гарнизон. При всички случаи мястото е използвано за временно убежище, в което населението на околните селища е намирало защита при опасност.

Крепостта до с. Могилица не е социализирана и до нея се стига по горска пътека.

(нямаме снимки)

Тракийско светилище в м. Заград – с. Забърдо

Археологическият обект представлява скално светилище на което за кратко време, през ІІІ-ІV в. са извършвани обредни действия и ритуали. Вероятно върхът през желязната епоха е бил укрепен и функционира като крепост-убежище.

До мястото има черен път и кратка горска пътека.

Крепост Зареница

Крепостта „Зареница“ е разположена югоизточно от село Павелско, общ. Чепеларе, на едноименния връх Зареница (1251 м) в рида Радюва планина. Мястото е естествено защитено от изток от почти вертикални скали. Укреплението е съществувало през къснобронзовата и желязната епохи (XII-I в. пр. Хр.). Крепостна стена е изградена само по леснодостъпните части на върха. Имала е две, издадени навън, правоъгълни кули, запазени до 1-1,5 м височина. Общата площ на защитеното пространство е около 1,8 дка. Стената е изградена от местен камък (мраморизиран варовик) чрез суха зидарията. В горната ѝ част вероятно е имало и палисада.

Крепост „Зареница“ не е социализирана, до мястото може да се стигне по горска пътека.

Пещерно обиталище „Чая“

Пещера „Чая“ е разположена в рида Радюва планина, на около 3 км североизточно от гр. Чепеларе. Пещерата е хоризонтална, едноетажна, суха и с една галерия. Постоянната ѝ температура е около 10-15 градуса, което я прави подходяща за обитаване през всички сезони.

Археологическите проучвания на пещерата, които продължават и до днес, установяват, че тя е обитавана в периода XI – VII в. пр. Хр., най-интензивно през XI – X в. пр. Хр. Отделни находки предполагат, че е посещавана и по-рано – още в края на каменно-медната епоха (края на V – началото на IV хил. пр. Хр.).

Във вътрешността на пещерата са открити множество предмети от бита – керамични съдове, прешлени за вретено, бронзови и костени накити, костени оръдия, както и бронзова брадва – келт, която е рядкост за района на Средните Родопи.

Пещерно обиталище „Чая“ може да бъде посещавано почти целогодишно като до него се стига по обновена и маркирана екопътека.

Пещера Шаренка, общ. Мадан

Пещерата е едно от многото временни пещерни обиталища. Откритите в нея археологически материали свидетелстват за обитаването ѝ през късната каменно-медна, късната бронзова и желязната епоха (от края на V до I в. пр. Хр). В пещерата са регистрирани следи от рудодобив.

Пещерата е превърната в туристическа атракция. До нея може да се стигне по асфалтов път и кратка горска пътека.

Крепост „Кечикая“

Крепостта се намира на около 5 км югоизточно от гр. Рудозем в м. Кечикая. Разположена е на скален рид, чийто източен край е висок с отвесни и труднодостъпни склонове. През желязната епоха на мястото е имало светилище. През Средновековието тук е изградена крепост, използвана при нужда от околното население като временно убежище. Разчистена е източната крепостна стена с дължина близо 50 м и дебелина 1,70 м. Изградена е от ломени и дялани камъни, споени с бял хоросан, на юг и север е хваната за непристъпните скални масиви. Запазената височина на стената достига до 2,20 м. Приблизително по средата ѝ е разкрит вход с ширина 2 м. В югоизточната част на крепостта е проучено дървено съоръжение с каменни основи и керемиден покрив, разрушено при пожар. Сред останките му са открити метални стопилки, фрагменти от питоси, керамични съдове, железен нож и бронзова гривна със стилизирани змийски глави и украса с врязани линии и мотив „птиче око“.

Местността Кечикая е социализирана и до мястото се стига по маркирана екопътека.

Светилище в м. Циганско градище (Ченгене хисар)

Светилището се намира на връх Циганско градище (1820 м н. в.), близо до с. Мочуре, общ Рудозем. По време на археологическите проучвания на мястото са регистрирани останки от основите на храмова постройка с дървена конструкция. Съществувала е в периода ІV-ІІ в. пр. Хр. Откритите археологически материали свидетелстват, че светилището е функционирало до ІV в. сл. Хр.

Светилището на вр. Циганско Градище е социализирано и може да се посети.

Крепост „Св. Неделя“

Крепостта е разположена на около 10 км  северозападно от гр. Златоград, в м. Света Неделя. Заградената площ е с размери около 2,5 дка. В източната, най-леснодостъпната част на възвишението, е издигната правоъгълна кула с размери около 4 х 5 м. От северната, западната и южната стени са разкрити отделни малки участъци. Изградени са с местни ломени местни камъни, споени с бял хоросан. Дебелината на стените варира от 1,30 до 1,60 м, като на места тя е допълнително разширена за по-голяма здравина.

Крепостта в м. Света Неделя е построена по инициатива на централната власт, като част от мащабната укрепителна дейност на Византийската империя в края на V – началото на VІ в. Крепостта е имала наблюдателни и охранителни функции по долините на р. Неделинска и горното течение на р. Върбица. В началото на ХХ в. в ЮИ ъгъл на обекта е построен параклис, посветен на Света Неделя, откъдето идва името на местността.

Мястото е социализирано и може да бъде посетено целогодишно.

Крепост в с. Страшимир

Крепостта се намира в м. Градище, северозападно от с. Страшимир, общ. Златоград. Построена е около XII в. пр. Хр. и е функционирала като крепост-убежище до края на IX в. пр. Хр.

Археологическите проучвания разкриват част от основата на отбранителната стена, ограждала пространство с площ от около 400 кв. м. Тя е с ширина между 2,70 м и 3,60 м и е запазена е във височина до 70 см. Изградена е от необработени камъни, споени с кал. В най-горната част на стената е имало и палисадата. Край вътрешното лице на стената е оформена каменна „бойна“ пътека с ширина до 1,20 м.

В границите на защитеното пространство не са регистрирани постоянни постройки, което показва, че крепостта е използвана като убежище от околното население при наличие на опасност.

Крепостта до с. Страшимир не е социализирана. До мястото може да се стигне по горска пътека.

Автори: Маргарита Люнчева, Дамян Дамянов, Николай Бояджиев (отдел „Археология“ на РИМ „Стою Шишков“ – Смолян)

Архитектурни паметници в област Смолян

Чешитската махала, кв. Райково, гр. Смолян

Архитектурният комплекс Чешитска махала в кв. Райково на гр. Смолян представя уникални възрожденски къщи в типичен родопски стил. Намира се северно от църквата „ Св. Теодор Стратилат”. Името на ансамбъла идва от фамилията на създателите на едни от най-хубавите къщи в Долно Райково в края на ХІХ век – Чешитеви.

В целия комплекс доминираща е двойната Чешитева къща построена през 1870 г., принадлежала на заможните братя абаджии Георги и Тодор Чешитеви. Оригинални архитектурни композиции са и единичните симетрични къщи на абаджийската фамилия на Тодор Гьорджев (построена през 1873 г.) и на богатия търговец Мильон Чешитев (построена през 1879). В близост е и известната Чешитска чешма.

Пангалова къща в кв. Райково, гр. Смолян

Една от най-монументалните възрожденски къщи в Родопите се намира в гр. Смолян. Принадлежала е на големия търговец на аби и шаяци Вълчо Пангалов. Построена е през 1860 г. от райковския майстор уста Харит Кисьов. Двойно симетрична, триетажна, с три потона и петнадесет помещения. Третият етаж е обогатен с еркери на четирите фасади. Декоративните тавани, украсените с резби парапети на стълбища, врати, долапи и красивите алафранги обогатяват вътрешната архитектура на къщата. Уникален образец достойно заемащ място сред най-големите барокови възрожденски къщи на България.

Алибеев конак в кв. Райково, гр. Смолян

Конакът на Дели бей и Али бей е един от най-старите цялостно запазени паметници от типа феодално-аристократично жилище в Родопите. Построен е през 1780 г., а разширяван през 1810 г. и 1885 г. Сградата е двуетажна, с административни, жилищни и стопански помещения. Богатството на архитектурната композиция и декоративната украса на таваните, вратите, прозорците и мусандрите показват голямото творческо майсторство на родопските майстори. Забeлежителен образец в националната и европейска архитектурна история.

Възрожденски къщи в кв. Устово, гр. Смолян

В Смолянския квартал Устово до днес са запазени няколко внушителни архитектурни паметника. Една от тях е Шереметева къща – забележителна с външния стенопис в медальон на двойния кобиличен фронтон. Построена е през 1866 г. Принадлежала на известния устовски абаджия Тако Сгуров.

Друга, впечатляваща с архитектурата си е Петкотаковата къща. Принадлежала е на известния устовски търговец Хаджи Иван, построена за зет му Петко Таков, който също е бил търговец. Построена е през 1883 г. По концепция и разпределение къщата представлява по-съвременен тип абаджийска къща с подчертано влияние на симетричната възрожденска къща. Двуетажна с еркери и фронтони.

Един от най-представителните образци на късновъзрожденската родопска къща, запазена до днес е Хаджичоневата къща. Построена е през 1873 г. от Лазар х. Тодоров. Впоследствие преминава в наследство на Стою Щонов Хаджичонев – известен устовски търговец. В композицията се чувства влиянието на късновъзрожденската пловдивска барокова къща.

Пампорова къща, гр. Смолян

Къщата е построена около 1860 г. Принадлежала е на известния търговец Райчо х. Белев - Пампорът. Известен е един от майсторите – Вълчо Костадинов от Смолян. Сградата представлява двойна среднородопска къща. Фасадното оформление показва високото архитектурно майсторство на създателя ѝ.

Агушев конак, с. Могилица

Конакът в с. Могилица се отличава с богатството на архитектурната си композиция и изключителното обемно-пространствено решение. Комплексът е изграден в началото на ХІХ век за около 20 години от трима местни майстори за Салих Ага и неговите трима синове. Завършен е през 1843 г. Общият брой на помещенията в сградата е 68 с общо 218 прозореца и 24 комина. Състои се от жилищни и стопански сгради, ситуирани в три двора. Част от ансамбъла е и кръгла кула с бойници, завършваща с малка писана стая. Композицията на източната стена е едно от най-големите постижения на българската архитектурна мисъл.

Архитектурен ансамбъл в с. Широка лъка

В с. Широка лъка, общ. Смолян, са запазени цялостни възрожденски архитектурни ансамбли, поради което селото привлича ежегодно хиляди туристи. Част от тях са Згуровски конак – построен през 1853 г. от майстор Илчо, строител и на църквата в селото. Конакът е разположен върху малък парцел на висока скала, спускаща се стръмно над реката. Състои се от два ката (етажа). Понастоящем в сградата е поместена музейна сбирка.

Срещу Згуровския конак се намира Калайджийска къща. По размери и богатство на формите в много отношения съперничи на конака. Построена е около 1853 г. Сградата е триетажна, също разположена върху стръмен терен.

В Поповската махала се намира Владишката къща. Изградена е на два етапа, вероятно в периода 1820 – 1868 г. от известния местен майстор-строител Стоян Калинов. В тази къща е роден и живял Екзарх Стефан I Български (1878-1957).

Впечатляваща архитектура има и с сградата на старото училище. Разположена е двора на църквата „Успение Богородично“. Училището има два етажа и е изградено през 1888 г. от местни майстори. Сградата е използвана и за театрален салон, а за известно време и като пансион за учениците в селото. Днес е реставрирана и в нея се помещава откритият на 24 май 2023 г. музей-галерия „Владимир Рилски“.

Етнографски ареален комплекс Златоград

В сърцето на гр. Златоград е разположен един своеобразен музей на открито. Комплексът включва етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиция с водни съоръжения. Всички те разположени в сгради с добре запазена традиционна родопска възрожденска архитектура.

Историко-етнографската музейна сбирка се помещава в една от Александровите къщи. Ансамбълът е построен през втората половина на ХІХ век и е принадлежал на заможния производител на аби и търговец на тютюн Александър Чанов. В сградата на старото взаимно училище пък е разположена музейната сбирка „Просветното дело в Средните Родопи". Училището е построено през 1852 г. с обществени средства и труд на златоградчани. В откритата през 1978 г. музейна сбирка музея могат да се видят запазени до днес класна, учителска и битова стая на учителя. Един от символите на възрожденската архитектура в Златоград е Чалъковата къща. Строена е в края на XIX в. и е принадлежала на заможен местен търговец. Сега къщата е реставрирана и в нея е представен българският бит и култура от втората половина на XIX в. Интерес будят и възстановените занаятчийски работилници – във всяка една от местните майстори творят изделията си пред очите на посетителите, както и трите водни съоръжения – валявица, тепавица и воденица, действащи и днес, известни като Вунцовата воденица.

Първите възрожденски църкви

През 1834 г. чрез ферман на султан Мурад II населението в Родопите получава разрешение за строеж на собствени молитвени храмове. Първите възрожденски църкви в района, след петвековно подтисничество на християнската религия, са „Възнесение Христово“ в с. Павелско, „Успение Богородично“ в с. Широка лъка, „Св. Атанасий“ в гр. Чепеларе, „Успение Богородично“ в  гр. Златоград и „Св. Пророк Илия“ в с. Чокманово. Всички те през годините са поддържани, обновявани, реставрирани и са действащи и до днес.

Църква „Св. Висарион Смоленски“, гр. Смолян

Един от най-новите паметници на християнската архитектура е църквата „Св. Висарион Смоленски”, впечатляваща с размерите, облика и пространствените решения. Идеята за построяването на храма е на учреденото сдружение „Св. Висарион Смоленски” и адвокат Тодор Батков, който е и основен ктитор. Проектанти са архитектите Антон Тодоров и Николай Бечев, а конструктор е инж. Ангел Бедров. Строежът започва през 2002 г. Освещаването на храма е на 2 юли 2006 г.

Църквата представлява катедрален кръстокуполен храм. Изградена е на мястото на параклиса „Св.Тодор”. Патрон на храма е последния епископ на района при завладяването на Родопите от османците – св. Висарион Смоленски. В храма са обособени страничен параклис „Св. Теодор Тирон”, крипта, помещения за неделно училище и библиотека. Автор на проекта на дърворезбования иконостас е проф. Кънчо Аврамов. Иконите са дело на доц. Дечко Дечев и Елена Кантарева-Дечева. Кръстовете на храма са изработени смолянския художник Георги Станчев. Проф. Ружко Челебиев е автор на петте медальона от смалтова мозайка при входа на църквата. Уникални са и 11 камбани, изработени в Русия и осветени на 30 септември 2005 г., най-голямата тези 2 тона.

Църквата „Св. Висарион Смоленски”е вторият по големина храм (след храм-паметника „Св. Александър Невски“ в София) на Балканите.

 Автори: Димитрия Кабакова (отдел „История на българските земи XV-XIX век) и Маргарита Люнчева (отдел „Археология“)

Културни паметници и забележителности

Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян

(снимка -5-38-39_2008-08-05_77)

Регионален исторически музей „Стою Шишков” – Смолян е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел. Началото е поставено на 26 май 1935 г. по време на честването 50-годишната народополезна дейност на Стою Шишков в родното му Устово. Тогава  юбилярът обявява идеята си изграждане на „Среднородопски и Тракийски етнографски музей”, за който прави лично дарение от 50 000 златни лева. През 1937 г. е утвърден правилникът на Етнографския музей в с. Устово, чийто автор е Стою Шишков. През 1951 г. в с. Райково е създаден Родопският народен музей, чиято дейност първоначално е с етнографско направление, но постепенно се разкриват исторически, археологически и художествен отдел.

През 1967 г. музеят е преобразуван в Окръжен исторически. От 2002 г. официално е именуван на основателя си Стою Шишков. От 2006 г. изпълнява регионални функции на територията Смолянска област. Притежава над 150 000 единици основен, спомагателен и книжовен фонд – свидетелство за културно-историческото развитие на населението от централната част на Родопите през различните епохи – от древността до наши дни.

Художествена галерия – Смолян

( снимка -5-38-39_2008-08-05_77)

Галерията съществува от 1964 г., първоначално като отдел „Художествен” към Окръжния исторически музей, а от 1 януари 1971 г. е обособена като Окръжна художествена галерия – Смолян. През 1964 г. е открита и първата ѝ експозиция в сградата на Читалище „Христо Ботев” – Смолян. През 1983 г. е преместена в новата си, специално проектирана, сграда в културния комплекс на новопостроения център на гр. Смолян.

Постоянната експозиция на Художествена галерия - Смолян представя произведения на едни от най-изтъкнатите представители на българското изобразително изкуство – Владимир Димитров-Майстора, Бенчо Обрешков, Ненко Балкански, Анастас Стайков, Златю Бояджиев, Давид Перец, Васил Бараков, Александър Мутафов, Рафаел Михайлов, Дечко Узунов, Стоян Венев, Илия Бешков и др.

Голяма част от творбите са придобити от националните изложби “Родопа”, провеждани в Смолян през 1972, 1977, 1983, 1989 г. От 1981 г галерията организира традиционен международен пленер по живопис. Много от произведенията са вдъхновени от родопската природа, бита, историята и богатите местни традиции. Специално място сред тях заема колекцията "Орфей в българското изобразително изкуство".

Регионална библиотека „Николай Вранчев“

(снимка-5-40_2008-08-05_02)

Библиотеката в създадена през 1959 г. на базата на читалищната библиотека при читалище „Христо Ботев” – Смолян. През 1966 г. е открита новата ѝ сграда. През 1985 г. библиотеката получава своя втори дом в културния комплекс на новопостроения център на града и приема името на известния родоповед, писател и преводач Николай Вранчев. През 2000 г. придобива статут на регионална библиотека, която осъществява своята информационна, образователна и културна дейност на територията на Смолянска област. В библиотеката функционира автоматизирана информационна система, представяща достъп до електронни бази данни.

Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”

(снимки -5-41_2008-08-05_83 и 5-41_2008-08-05_RDT-2, по-избор)

Началото на театралното дело в гр. Смолян е поставено със създаването на Среднородопски театър „Изгрев” през 1919 г. в Райково. През 1951 г. към Околийски народен съвет – Смолян е сформиран полупрофесионален среднородопски театър, приел още същата година наименованието Родопски народен театър. Първоначално се помещава в сградата на Читалище „Христо Ботев” – Смолян. През 1984 г. е построена новата, уникална като мащаб и архитектура за страната, театрална сграда в Новия център на гр. Смолян. През 2006 г. театърът е преименуван на Родопски драматичен театър „Николай Хайтов”. Носител е на множество награди от национални прегледи, на Съюза на артистите в България, награди и номинации за „Аскер”, „Дионисий” и др.

Планетариум с астрономическа обсерватория, гр. Смолян (няма снимка)

Най-големият планетариум с астрономическа обсерватория в България е планетариумът в Смолян, който отваря врати на 6 септември 1975 г. Чрез различни програми (сеанси) в звездната му зала се популяризират астрономически знания, предназначени за различни възрасти и аудитории. Планетариумът осъществява образователна дейност сред учениците от всички форми на българското училище, както и изследователска дейност в различни направления от областта на астрономията. От 1995 г. е член на планетарната общност със седалище Пасадена, Калифорния, САЩ – най-голямата неправителствена организация за космически изследвания в света.

Автор: Цвета Колева (отдел „Нова и най-нова история на България“ на РИП „Стою Шишков“ – Смолян)

Паметници на монументалното изкуство в Смолян

Скулптурна група „Орфей и Родопа“, гр. Смолян

Разположена е в организирана природна среда вдясно от комплекс „Дружба” (хотел „Луксор”и търговски обекти) в стария център на град Смолян. Пластичната композиция е изработена от чукана мед и гранит, и представя фигурите на митичния певец Орфей и тракийската царица Родопе, която според легендата е превърната от боговете в планината Родопа. Автор на композицията е проф. Любомир Далчев, а проектант –арх. Петър Петров. Отрита е през 1970 г. по време на Вторите „Орфееви празници”.

Скулптурна  група „Орфей и Евридика“, гр. Смолян

Монументът е разположен пред водната каскада на Новия център на града. Скулпурната група се състои от бронзови фигури на легендарния певец Орфей и неговата любима Евридика. Паметникът е с височина 4 м и е поставен върху каменен постамент висок 1,5 м. Идеята за неговото построяване е обоснована и развита като философия от проф. Иван Маразов и подкрепена от инициативен комитет от 30 души интелектуалци. Проектант и автор на скулптурната група е проф. Георги Чапкънов. Официалното откриване е на 26 септември 2007 г.

Скулптурна група „Николай Хайтов и Хасан Мешов“, гр. Смолян

Идеята за паметника е на синовете на писателя Николай Хайтов – Александър и Здравец. Оповестена е на тържеството по именуването на театъра на 6 юни 2006 г., впоследствие подкрепена от Министерството на културата, община Смолян, Инициативен комитет и фондация "Николай Хайтов". Паметникът е изграден с дарени средства от община Смолян и семейство Манджукови. Композицията е разположена пред входа на Родопския драматичен театър „Николай Хайтов”. В бронз са изваяни фигурите на писателят Николай Хайтов и един от прототипите на герой от преведения на десетки езици сборник „Диви разкази” – Аго Хасан Мешов. Автор на фигуралната композиция е Александър Хайтов, а на пространственото решение – арх. Здравец Хайтов. Официалното откриване е на 15 септември 2007 г.

Автор: Цвета Колева (отдел „Нова и най-нова история на България“ на РИП „Стою Шишков“ – Смолян)

Исторически паметници

Паметник-костница в гр. Чепеларе.

Мемориалът е издигнат в памет на всички чепеларци, загинали във войните на България. Намира се в гр. Чепеларе, близо до Музея на родопския карст. Паметникът е дело на местни строители, ръководени от майсторът Георги Костадинов. Направен е по съвместен проект на скулптора Никола Попов и Костадин Ихтяров от Пловдив. Тържественото освещаване на паметника е на 8 август 1937 г.

Паметник-костница на вр. Средногорец – „Родопската Шипка”

На 26 юни 1932 г. в Устово е основан инициативен комитет, имащ за задача издигане на паметник в чест на героите от 21-ви пехотен Средногорски полк на вр. Кавгаджик (Средногорец). За председател на комитета е избран околийският началник Петър Попиванов, проектант е арх. Михаил Ножаров, а строител-предприемач – хаджи Неделчо Канев. В строителните дейности участват и трудовите части от 21-ви пехотен Средногорски полк. На 31 юли 1932 г. тържествено е положен основният камък на паметника в присъствието на полковник Владимир Серафимов. Мемориалът е тържествено осветен на 12 август 1934 г.

Паметник – костница на загиналите във войните райковци

Мемориалът се намира в близост до ППМГ „Васил Левски“ в кв. Райково, гр. Смолян. Издигнат е в памет на всички райковци, загинали във воните, водени от България. Проектирането и изпълнението са дело на архитект проф. Александър Доросиев и скулптора Злата Георгиева. Официалното откриване е през 1948 г.

Паметник на борците за свобода и Aлея на възрожденците, гр. Смолян

Паметникът се намира на площад „Възраждане“ в кв. Устово, гр. Смолян. Представлява група от четири медни пилона с височина 6 м, завършващи в горната си част със стилизирани развети знамена, скулптурна композиция от бял местен камък, представяща моменти от националноосвободителните борби на родопчани и медна фигура на жена в родопска носия, коленичила върху каменен постамент. Автори на композицията са скулпторът Иван Блажев и арх. Борис Кръстев. Открита е официално през 1973 г.

Близо до паметника, от 2004 г. по инициатива на читалище  „Кирил Маджаров-1866“ на започва изграждането на Алея на възрожденците. Съставена е от барелефи от бял мрамор и бронз на видни обществени деятели и ръководители в църковно-националните борби през Родопското Възраждане. Болшинството от барелефите (общо 10 на брой) са дело на скулптора Тодор Азманов. Елка Василева-Пашалиева изработва в бронз барелефът на Димитър Македонски. Пространственото оформление е дело на арх. Никола Михалевски. Традицията за попълване на алеята продължава и днес.

Паметник на полк. Владимир Серафимов гр. Смолян

На 23 октомври 1992 г. по повод 80-годишнината от Балканската война в Новия център на гр. Смолян е открит паметник на полковник Владимир Сефаримов – командир на 21-ви пехотен Средногорски полк. Скулптор е Владимир Гиновски.

Паметник на капитан Петко войвода – гр. Чепеларе

Паметникът е разположен на главната улица в гр. Чепеларе и е посветен на легендарния войвода. Издигнат от инициативен комитет през 2004 г. Автор на паметника е скулптурът Любомир Добрев, а проектант е Ива Палазова.

Паметник на капитан Петко войвода – с. Широка лъка

Паметникът се намира на площада на селото и е открит през 2000 г. Посветен е на легендарния войвода и на приноса му за оставането на селището в пределите на Източна Румелия след Берлинския договор. Автор на паметника е Димитър Паев.

Обелиск посветен на Илинденско-Преображенското въстание – м. Хайдушки поляни

Мемориалът е построен през 1963 г. в м. Хайдушки поляни, където през периода 1903-1908 г. е седалището на сборната Ахъчелебийска чета с войвода Пею Шишманов. Тогава местността се нарича Имарет дере и е в границите на свободната българска територия. Автор на паметника е Лазар Марински.

Паметник-обелиск в чест на падналите във войните стойченци

Мемориалът се намира на 2 км югоизточно от с. Стойките, в м. Кърмилата. Построен през 1935 г. по проект на строителния техник Манол Николов Яръмов.

Обелиск на загиналите в Балканските и Първата световна война, с. Хвойна.

Паметник на загиналите във войните, с. Орехово.

Паметник на полк. Владимир Серафимов в гр. Рудозем. Открит през 1992 г. Проектант проф. Ненко Маров.

 Автори: Цвета Колева (отдел „Нова и най-нова история на България“ на РИП „Стою Шишков“ – Смолян) и Димитрия Кабакова (отдел „История на българските земи XV-XIX век)